Ако първите две технологични революции се разпростират в рамките на три века, последните две се случиха само в рамките на три десетилетия. След дигиталната революция в края на 80-те днес вече сме отвъд прага на следващата голяма революция. “Важно е да разберем, че това е бъдещето, в което вече живеем”, смята Аруп Банерджи, регионален директор за Европейския съюз от Група на Световната банка. Това е обобщението от първия панел на годишния бизнес форум Industry 4.0, организиран от община Пловдив, “Капитал” и Trakia Tech, който се провежда днес и утре в Пловдив.
Индустрия 4.0 съчетава развитието на технологиите с процеса на производство, създавайки една изцяло нова реалност, в която най-адаптивните ще спечелят най-много. “Да се научим как да учим е умението, което ни е нужно”, смята Банерджи.
Как да станем част от процеса
Настоящият производствен процес е под заплаха. Автоматизацията, производството на място, редуцирането на човешкия капитал и застаряването на населението вече се отразяват на начина, по който живеем и работим. “Това, което ние като политици можем да направим, е да съветваме бизнеса какво да прави оттук нататък”, коментира Марк Никлас, директор отдел “Иновативни политики за растеж” към Европейската комисия (ЕК). А работа за вършене има много.
Според Гунар Мюнт, директор на отдел “Иновации и конкурентоспособност” към Европейската инвестиционна банка, основният проблем пред Европа е нуждата от много повече инвестиции. След 2007 г. ръстът на инвестициите е прекалено бавен, за да се справи с изискванията на четвъртата индустриална вълна: “Нужно е да наваксаме”, смята Мюнт. Това важи и за България. Сред проблемите, пред които е изправена страната ни, в частност е и осъвременяването на наличната техника за производство, където сме на последно място в ЕС.
Надежда има
“Виждам, че българските инженери имат необходимите качества”, смята Краси Петков, основател на фирмата – производител на роботика, Milara, която оперира завод за роботи в Пловдив с екип от близо 200 души. “Трябва да хванем тази разрушителна ера и да работим с нея”, коментира Петков.
Сред стъпките пред България вицепремиерът Томислав Дончев назова нуждата на бизнеса да се преквалифицира към новата революционна вълна както на практика, така и на думи. “От една страна, правителството трябва да си свърши работата, от друга – хората да бъдат адаптивни”, смята той.